автор: angar

Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива!

Със модерното си бяло,
пухкаво кожухче.
С шапчица и ръкавички,
с кожени ботушки.

Със усмихната муцунка,
с грейнали оченца,
и край шапчицата с двете
щръкнали ушенца!

Как внимателно пристъпва -
както самодива
ходи боса през стърнище,
или през коприва.

Срещнали я вълции чакали,
път ѝ сторили и си казàли:

- Боже, тая Лиса,
с хубост ще ни слиса!

Като пролет ведра,
като есен щедра,
като диня гладка,
като захар сладка!

Който я залюби,
няма да загуби!