автор: traveling_musician

Цял живот пазя в душата си Йосиф,
нищо че Иаков не ми е баща.
Нямам и братя. Без тяхната обич,
не знам какво е и братска пощада...

Примесен с тълпата, чакам на спирката,
като мънисто от наниз без име.
Тролеят не бърза, едвам каканиже,
все едно слиза от горен Египет...

Най-после!... Някой ми стъпква обувките...
И все пак, достигам заветната дръжка.
А вътре е гъсто населена лудница,
с топъл мирис на труд и запръжки...

Потегляме бавно, както - по Нил.
Всеки си крие сърцето под шубата.
Но в униформа, модел "крокодил",
иде кондукторка чудна и хубава...

Каква жена, Боже! Какво предвестие!
Спира пред мене, в ръката с билетче...
А сякаш ангел ми дава причастие...
Сиромахът във мен губи слово... Пелтеча...

И сам се хвърлям в дълбоката яма...
Мадиамски търговци, къде сте!...
Измъкнете ме бързо и ме продайте
на нея! Точно - за левче!...