автор: vyatur

Като крехка стъкленица,
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася ?
Толкоз скъпа си за мен.

Не знам, това ли е любовта?
Да те кара да подскачаш.
Да държите в плен и тръпка,
но да чувстваш, че си жив.

Днес, заговори за раздяла,
за спасение от болка и тъга.
Но дали това ще ни спаси,
от леден студ и самота.