автор: tzvetcomarinov

Стара истина е, че по всяка издадена присъда, мненията са повече от три. Съвсем логично майката щеше да принизи вината, но все пак трябваше да я изслуша.
- Затриха момчето за няколко каси бира. Сега ще лежи в затвора четири години,
толкова му даде съдийката.
Може да е постановила справедливо, а касите с пиво да не са били толкова малко. За пред съседи, роднини и приятели, удобно е да изглеждат така.
- Работеше при Тасо.
Нека капитан Миладинов, щом се пише за спец по организираната престъпност, трябва да знае кой е бизнесменът Тасо, а сега нека изслуша подробностите.
- От началото всичко вървеше добре. Плащаше им редовно, момчето доволно че има работа, ние също. Какво беше станало напоследък, така и не усетихме. Сега нямало пари за заплатите, другия път клиенти нещо не се издължили и пак чакайте. На момчето джобовете все празни, а от неудобство не смее да ни каже. Мълчи, но има приятелка и няма с какво в кафенето да я заведе.
Намерил един още да му пристане и посегнали, ама ги хванаха. Сега е в затвора, вече два месеца откакто е там. Ние позакъсахме защото и в нашата шивашка фирма захванаха да бавят заплатите. Мъжът ми е без работа. С какво да отидем да го видим, срамота.
Е, бай Тасо, ама наистина е срамота, да пратиш работника си в затвора. Но и съдийката се е престарала здравата, цели четири години. Как нежно държеше вилицата и ножа в ресторанта хубавицата Преслава Кортенска, а каква тежка ръка имала. Заслужена ли е чак такава присъда, капитанът нямаше категорично мнение по въпроса. И ония момчета на гръцката магистрала са имали работа, но за разлика от шофьорчето, разполагали са редовно с пари в джобовете. Дори в повече им били, а ето какво се получи. Осъдиха го по неписаните закони на смърт, а не се знае по коя алинея можеше това да се обжалва. Нито кой ги е подвел под тежката отговорност, нито кой е издал присъдата. Объркани работи.
Някои хора квалифицираха престъплението като срамна постъпка. Добре, щом правото на мнение е свещенно, трябва и да се зачита. Капитанът лесно разгада коя е фирмата за доставка на бира, но не изпита особено желание да разговаря с нейния собственик. Каквото е имал да сподели бизнесменът, казал го е той или неговия адвокат в съдебната зала. Касите обичайно влизат и излизат от портала, а пазачите са били основните свидетели.
Двамата дето приближиха едновременно бяха от хората измежду обичайните за тая професия, пенсионери. Такива заради мизерните заплати често си затваряха очите пред онова, което става пред тях. Други правеха обратното, отваряха ги. В случая са насилили зениците си напълно достатъчно.
- Добър ден - поздрави капитанът и енергично пристъпи към тях.
Така спести от крачките им, да не са по-близо. Защото като нищо можеше да запомнят номера на колата.
- Добър ден - отговориха му насреща почти хорово.
- Казвам се Стефан Николов, представител на главна прокуратура.
Впечатли ги с инсституцията, нямаше грешка и пролича веднага. Очевидно ако не през деня, вечер гледаха здраво телевизия в стаичката, след като тръгнат останалите хора на фирмата.
- Извършваме проверка по няколко дела в града и едното от тях е с вашето момче, доставчика.
- Абе остави, стана тя каквато не трябваше. - рече единият, очевидно нещо разколебан в случилото се.
- Защо? - подхвърли напосоки Миладинов. - Имало е извършена кражба и...
Прекъсна. Това понякога е особено полезно, ако искате да чуете и другото мнение. Вторият пазач имаше такова.
- Така си е. Работим вече няколко години, тук не беше се случвало липси на стока. В началото липсваше една каса, сетне изчезна друга. Катинарът на мястото, ключовете у нас, не сме ги давали на никого. Тасо рече "Ще ви отдържа от заплатите, щом не си отваряте очите". Ние ги отворихме и какво се оказа, момчето уж стоваря всичките от карусерията, а мушкало и по една за себе си в кабината. Хванахме го и работата замириса на изгоряло.
- Стана една дето не е за разправяне. - обади се отново първият.
"Напротив - не се съгласи на ум капитанът. - Много пъти ще бъде разказано това". Защото какво друго може да се прави в килията през многото часове от денонощието, освен да се споделя, кой за какво е тук.
- Благодаря ви - каза Миладинов. - Другото ще го видим как е написано из бумагите. Сега довиждане и лека работа.
- Довиждане - отговориха му почти хорово и веднага обърнаха гръб за да минат от другата страна на портала.
Трябва да си гледат работата, защото тоя с когото приказваха до сега е от хората, дето много обичат да се заглеждат кой какви ги върши. Капитанът също нямаше нищо против те да го направят така. Гърбом, отворените очи на пазачите нямаше как да видят и запомнят номера на колата му.


*


- Добре, капитане. И какво ще правим по-нататък, ако разработката постигне толкова шумен успех?
- Първо, дори да отиде всичко до успешния край, няма да има никакъв по-особен шум. Никой няма да има интерес да се разчуе нещо, а медиите ще бъдат държани настрана като палаво дете от кибрита. Второ, какво толкова неясно ще остане за нас по-нататък. Отивате в пенсия и няма да измъчвате мисълта си над всякакви мръсни престъпни казуси.
Моята е дори по-лесна, напускам службите. Знаеш, бива ме по мотивите, а и началниците няма да изпитват притеснения за резолюцията върху молбата. Нали за мнозина ще приличам на суперченге. От ония дето са по филмите. Възхищаваме им се докато са на екрана и пред очите ни. Сетне не си спомняме нищо за тях, нито какво толкова са извършили.
Ето, така е цената, господин полковник, а ние трябва да решим. Ще приемем или отказваме. Защото няма с кого да се пазарим.

Цветко Маринов