автор: lordly

„Вече седми пепелник му сменям”, помисли си момичето и се облегна на бара.
Дойде в началото на смяната й и се настани до сандъчето с маргаритките при перилата на терасата. От тогава е вперил поглед в СГРАДАТА на острова отсреща...и все така.
Здрачаваше се и момичето включи осветлението. Апликът беше точно над главата на ЧОВЕКА и светлината се отразяваше в посребрялата коса, и като че ли правеше лицето му да изглежда по-мургаво и по-мъжествено.
„Какъв ли хубавец е бил на младини”, запита се момичето и забеляза вдигнатата му ръка. Вече знаеше – мастика с лед и айран със сол. Прибра банкнотата и кръстоса крака на бара – сигурна че се харесват, но ЧОВЕКЪТ не откъсна поглед от СГРАДАТА. Нацупи устни и щракна със запалката. Прищрака още няколко пъти, а после се наведе над мъжа:
- Може ли огънче – премрежи поглед момичето, но само за миг успя да зърне пъстрите очи.
„Какво пък толкоз има в тази запустяла сграда”, ядоса се момичето и кръстоса пак крака. Та тя дори едва се вижда в тъмнината. Разказваха, че островът бил флотска база. Бил, ама сега не е! Май някой бил го купил!?! И тогава чу тихият глас:

Вятъра вимпела ве-е,
весели чайки кръжат.
Чезне зад кърмата кея-я-я,
влажни мъгли се топят.

Пееше матросчето от масата до маргаритките на перилата, в което спомените, нощта и песента превърнали бяха побелелия ЧОВЕК.