автор: galiakara

Докато говорех с нея, не разбрах как бях изпил ракията си на два гълтока. Явно имах нужда от силна доза. Платих набързо, качих се на колата и поех обратно към Златните пясъци. Шофирах бавно, като в сън.
Добре, че не се случи някой `трудолюбив` нощен катаджия да ме спре. Сигурно куп глупости щях да му наговоря. Мислите подскачаха немирно в главата ми. Не можех да ги подредя. Нещо сериозно се беше случило, но какво? Защо не можеше да ми каже, щом беше толкова спешно? Опитвах се да гадая, но нямаше смисъл...
Запъхтян от напрегнатост, влезнах в бара на хотела. Огледах се, не ги видях. Попитах бармана. Всеки уважаващ себе си барман, притежава чувство за наблюдателност. Освен това, Владето и Оля със сигурност, където и да попаднеха, щяха да направят впечатление. Не се излъгах в предположенията си. Получих подробна информация, че са били там, заедно с един господин на средна възраст, пили са по един коктейл и са отишли на вечеря. Въпросът беше къде?
- Говореха да хапнат нещо морско- не без гордост обясни барманът. Препоръчах им едно-две заведения във Варна,защото за там попитаха, но не знам дали са последвали съвета ми.
Благодарих му и излязох навън. Имах нужда от чист въздух. Явно днес не ми беше денят...
Опитах да звънна с надеждата Влади да чуе телефона, ако е отворен. Нищо. Ща не ща, трябваше да го търся. Този път обаче реших да не рискувам шофьорската си книжка и взех такси, а и не познавах добре Варна. Бях се разхождал няколко пъти по центъра при предишни идвания и толкова. Къде да се мотая по нощите. Наближаваше 10, когато таксиметровият ме спря пред едно от въпросните заведение. Помолих го да почака. Не бях сигурен дали ще ги открия там, или ще се наложи да продължим търсенето. Най-после късметът ме `удостои` с вниманието си. Наистина бяха в него. Влади се изненада като ме видя:
- Е, приятел! И тук ме намери! Шегувам се! Явно и ти като нас си получил препоръка за това местенце?! Ела да те запозная с бащата на Оля! С нея вече се познавате, нали Олечка?
Оля мило ми се усмихна, здрависахме се. Баща й се беше изправил като да посрещне скъп гост.
- Очень приятно! Меня зовут Никандров Николай!
След обичайните за случая вежливи реплики на запознанството, ме поканиха на масата. Реших да не нарушавам веднага приятната им атмосфера. Седнах. Поръчаха ми и питие. Вдигнахме тост за успешното представяне на на двамата в утрешния ден. И едва тогава, правейки знак на Влади да излезе с мен казах:
- Извинете ме за минутка, трябва да освободя таксито.
- Чакай да дойда с теб! Да си купя цигари! Олечка, г-н Никандров, извинете
ни,веднага се връщаме!
Недочакал да излезем от заведението, Влади озадачено разтърси ръката ми:
- Хей, приятел, какво ти става, бе?! Прижълтял си като платно. Как ме намери? Не е случайно съвпадение, нали?
- Чакай да платя, а ти веднага се обади на майка си. Има нещо много важно да ти съобщава. Тя ми се обади и каза спешно да те открия.
- Да не би нещо с татко да е станало?!
- Не, не, каза, че са добре! Друго е, но и не искаше да говори с подробности.
Докато аз се разплащах с таксито, Влади звънна у тях. Наблюдавах реакцията му.
- Мамо, какво става?... Защо трябва да идваш до тук?! Аз ще съм зает и няма да мога да ти обърна внимание... Ще ми обясниш ли защо? До утре? Що за мистерия е това?!
После утихна за малко. Явно слушаше какво му говори тя.
- Добре... макар че нищо не разбирам... Да, тук е, с нас. Много симпатичен господин. Добре де, нали ти казах, нямам намерение нищо да предприемам. Просто сме на приятелска вечеря, а и утре сутрин имам снимки и трябва рано да ставам... ОК! Ще пратя Иван да те посрещне на аерогарата. Добре...Хайде, успокой се и ще говорим утре, като дойдеш...Лека нощ!
Той затвори телефона и се замисли...
- Много загадъчно ми говори... Нищо не разбрах...Съвсем ме обърка. Хайде, да не ни чакат гостите!
Допихме си питиетата. Аз не бях вечерял, но след този целия стрес, апетитът ми се беше `изпарил`... Поговорихме за модата, за новите тенденции, малко за политиката и решихме да се прибираме. Чакаше ни напрегнат ден, а и в допълнение с тази мистириозност на Талия, не знаехме още какво щеше да се случи...

/следва продължение/