Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 2
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКое боли повече
раздел: Разкази
автор: lordly

Баща му беше построил къщата за внуците.
Беше я измазал и изрисувал отвън. Заобиколил я беше с хасмалък, а под него майка му беше подредила лехи със здравец, чемшир и цветя. От покрива на гаража се достигаха клоните на сладка череша, мечта за всеки хлапак от махалата. Къщата имаше и хладно мазе, където за първи път видя и пипна гърдите на момиче.
Беше началото на есента, когато отнякъде се чу думичката „отчуждаване”. Отначало не разбираше, кое в тяхната къща беше чуждо, та трябваше да я напуснат, да се преместят в блок, а хубавата тяхна къща понеже е чужда ли, защо ли, да бъде съборена.
Гледаше с тревога трескавия поглед на зачервените очи и стиснатите юмруци на баща си и нещо набъбваше в гърлото, тежеше в гърдите и му се искаше да се сбие, но нямаше с кого.
Гледаше треперещите устни и тихо капещите по опакования багаж сълзи на майка си и му се искаше да се оплаче, но нямаше на кого.
Гледаше да е полезен, да помага, но сърцето му кипеше, а краката го водеха на въздух, на вън.
Тогава го спряха двама. Били отрядници, а панталоните му били широки в глезените и тесни в коляното. Извадиха ножче за да ги разпорят и...после нещо черно...червено.....мъгла... и дървен нар под прозорец с решетка.
Така узна, че душата боли повече от тялото.


Публикувано от alfa_c на 04.02.2012 @ 17:20:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   lordly

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 11:39:56 часа

добави твой текст
"Кое боли повече" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кое боли повече
от mariniki на 04.02.2012 @ 19:55:53
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
който го е преживял, той знае...
истинно..от първия до последния ред.


Re: Кое боли повече
от galiakara на 04.02.2012 @ 21:36:00
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм преживявала подобна драма, но мога да се поставя на мястото на лирическия ти и да приема неговите чувства и поведение като свои... Тъжна история, Лордли... Поздрав, приятелю!