автор: galiakara

- Гино, хайде мъри! Закъсняфме... Пазаръ щъ свърши дукъту съ изтуткъш!- гърмеше припряно мощният глас на бай Васил...

От сутринта набърже хапна попара от една дълбока шарена паница, дето стрина Гина му я беше избрала от ланшния Бачковски панаир.
След закуската се шмугна в дама. Издои кравичката и двете козички и доволен отнесе топлото млечице на жена си. После изведе животинките в сокака, вдигна желязното резе на външната порта и зачака да чуе клопота на стадата. Всяко утро минаваше чобанинът и забираше добитъчетата на паша. И днес не закъсня. Васил отвори тежката дъбова порта,мина зад тях и пляскайки с ръце, ги подгони навън.
- Хайде, хайде, хубавици гиздъви, зъ пашъ ви`й време!
После се върна, впрегна магаренцето в каручката и се развика пак:
- Гино! Къде си ма? Ех, тези женски, никогиш ни могът дъ сколасът навреме. Ту тук, ту там- съ моткът... - сам си говореше докато чакаше стрина Гина.
Най- после тя се измъкна от къщата, докарана като за панаир.
- Чи, за к`во толкуз си се изкиприлъ ма булкъ?! На пазар отиваме, не - на сглявъне!- възнегодува мъжът.
- Тъй е, Василе! На пазар, амъ- то си е кът` на панагир. Сумъ`ть народ щъ е тамкънъ. Нямъ я да ходя кът` цигънкъ! - закачливо му отговори Гина. -Бре, ти дъ`н мъ ревнувъш?!- изкиска се звучно.
- Ех, пусти жЕни.. все за глупусти мислите!- придаде си сериозен вид бай Васил. Хайде, дьохвъй съ нъ каруцътъ, че станъ пладне, куга щъ идим, че и куга щъ съ върнем. Имам и добитък от къръ дъ посрешкъм...
Гина чинно се качи и седна на напречната дъска, увита с пъстроцветна черга, тъкана от нейните ръце още преди години, преди да се вземат с Васил. В главата й нахлуха спомени...
Тя живееше в горната махала, той- в долната. Имаше само един келяв дървен мост, който свързваше двете махали. Тогава, по празниците само ставаха големи хорА. Прииждаше народ от цялата околия. Пък сергии... окото ти да се нагледа на шарантии. Сглобяваха и люлки- синджири за по-големите, и въртящи се животинки- за по-малките. Веднъж на годината, на Богородица, докарваха и онуй чудо, виенското колело. Кметът винаги канеше и народен оркестър. Че като се завиеха онези хора около големия дъб- краят им не се виждаше. Тъй се запознаха и те- на хорото.
Васил беше много свит и прибран момък от бедно семейство. Майка му беше починала. Таткото пожали година-две, па прибра една вдовица с момченце- трябваше някой да се грижи за къщата и сина му. После си природиха още две. Васил беше най-големият. На него се падна отговорността да помага на баща си в земеделската работа. Изкара само четири класа в школото и до там беше. Не го оставиха да учи повече. Израстна трудолюбив и Оправен младеж. Само дето не беше от разговорливите. Рядко слизаше и надолу. Къщата им беше към края на селото, та нямаше път към пяцата. На Трифон Зарезан хората се събираха около дъба и както винаги, играеха, забавляваха се. Тогава я видя. Стройната й снага с пуснатата до кръста руса плитка го омагьосаха. Събра смелост и се хвана до нея на хорото. Искаше да я погледне в лицето, да я заговори, но не посмя. Такъв си беше той, свит и притеснителен. Хубаво, че тя беше по-оперена, та го попита:
- Ти ут куи си? Не съм тъ виждълъ тъдявънка. Ут другу селу ли си?
- Ба, тукъшън съм- ут Карапеткувите, горнътъ мъхла.. - едва продума той и я погледна крадешком. Погледите им се срещнаха. Лазурно сините й очи го пронизаха. На кипрата й уста огря усмивка:
- Че, хич ни съм тъ мяркълъ по пяцътъ. Не слизъш ли с мумците?
- Ни ми уставъ многу свубодну време- измънка Васил и не се сдържа пак да хвърли едно око към нея...
Още веднъж, дваж се срещнаха по седянки в Горната махла. Той все срещу нея сядаше, да може да я гледа. А какъв глас имаше, пустата й Гина- чист като изворна вода! Запееше ли, селото кънтеше и сякаш всичко утихваше,очаровано от нежната,кадифена мекота на песента й... Мина се не мина година и Васил изпрати сватовници при баща й. Върнаха ги. Малка им била момата. Но той знаеше, че не иска да му я даде заради бедността им. Гина беше от по-заможно семейство. Имаха цяло стадо овце и чобанин, много ниви и лозя. Но не се отчая. А и Гина беше съгласна. Пристана му и така създадоха семейство. Народи им се и челяд. За три години- две мъжки рожби. Работеха задружно. Бяха им отделили една малка стаичка в скромната къщица, та в нея израстнаха чедата им. Коста- големият, като направи 13, го пратиха да учи в Първомай, в гимназията. Много укумуш дете беше. Все над книгите. Дядото се противеше, ама Гина не отстъпи:
- Коста шъ учи! Искъ гу и гу може! Нямъ дъ гу спираме дитету, че имъ ъкъл в глъвътъ си!- отсече тя пред свекъра си и повече не даде да се говори по тази тема.
На големия, като го помолеше да му даде пари за едно моливче, дядото отказваше, а за Петко, който носеше името му, все намираше по някое петаче за шекерена пръчка... Болеше я, но не продумваше. Само мълчешката подкрепяше първородното си чедо и се гордееше с него...Ех, трудни времена бяха... ама полека-лека много постигнаха- децата си изучиха, задомиха ги, внуци вече имат. Ама къщата само лятос се пълни с хора. Тогаз идват на ваканция, в новата им къщичка, дето спретнаха преди някоя година....
- Булкъ, къде фърчи мозъкъ ти, ма?! - стресна я гръдният глас на мъжа й. Хайде, дръж съ здраву, че тръгвъме!
Гина погали твърдата му, загоряла ръка и продума кротко:
- Харно, Василе! Давъй! Тук съм, ду тебе... всякугъ, нали знайш! Сповних си кък се зехме...Милу ми станъ и малку ми съ стъжни...
- Зъ к`во мъ, булка! Глей кък хубуу си жувеим! Думъ нъпреку не съм ти прудумъл! Хътър не съм ти строшил!
- Тъй си`й, Василе! Праву думаш! И ут тебе съм многу дуволнъ, и от животя си- саму дет`ми станъ мъчну, че децатъ нъ гръдъ утидъхъ, тъ рядку ги виждъме... Майкъ съм, дожълявъ ми и мене... Пък и зехме дъ устарявъме... кък шъ съ управяме съмички...
- Бре, жено! Туй ли било! Не се къхъри! Нъл` сме живи и здрави, и децатъ съ харни, къкту ду сега, тъй и за напреж! Хайде, дъ видя дъ се смееш, че иначе- пазар нямъ!
Васил я погледна крадешком, както тогава, когато се запознаха, усмихна се топло и я прегърна през рамото и весело извика:
- Дий, Марко! Хайдий, дий!



Помощен речник на диалекта:
ланшния- миналогодишния, моткат- бавят се; сукак- тясна пътека; дьохвай- качвай се; никогиш- никога, сколасвам- свършвам работата; посрещкам- посрещам; сгляване- сглед / когато са ходили да харесват момата за женене/; панагир- панаир; черга- тъкана на стан пътека от разрязани на ивица стари дрехи; Оправен- умеещ, справящ се; келяв- несигурен, нестабилен; тъдявънка- насам, тук, тъдява;пяцата-центъра; укумуш- будно, умно; хатър- желание; харно- добре; напреж- напред