автор: traveling_musician

(На "Нестинари". И в памет на Весо)

Само миг ни отделя от края.
Ще се спуснем надолу петимата
с колелата на новите знания,
усвоени в семинара на зимата.

Невероятно, но иде пролет
в тази глуха планинска вечност.
Като гущери шавват нагоре
едва пропълзели пътечки.

А ние здраво стискаме в пазви
портмонета и референции.
Нали все нещо сме дали
на божествата с претенции...

Е, никой не ни взе имената
за спомен и за почетни книги.
Стига ни това, че зората
с последна звезда ни намига.

И, ето - мигът на раздялата...
Върхът се покланя измамно.
Чак даже, неволно посягаме
към шапките, дето ги нямаме.

Ний бяхме Нестинари и пеехме
"Носете си новите дрехи"...
Но днеска сме само момчета,
които падат и отново поемат...