автор: miglena

От турското синьо
воали на раменете
за криле замята...

... а после
с ятаган
ги разсича,
пера и кръв
да изписват
словата му по
зажаднелите
за кючек
клепки на
синевата

От индийско орехче
засмуква аромати
за пикантни хапки...

... а после
по устните
ги посипва,
да ухаят
римите му на
заскрежено-син
хималайски мак
и да вдъхват
усет за дивно
омайниче

От родопски чанове
изтръгва езичетата
за звънки целувки...

... а после
от рилски
езерен кристал
мъжка сълза
отронва
в скута на
любимата
и с ропотамски
лилии
я милва

От Голямата Мечка
дарен е със звезден кожух
и северносияен плам...

... а после
телата им
до сребърност
разжарени
диамантено
дъгоцветни
сякаш светят
отразени
в немеещия
монитор

... ЛЮБОВТА
ЛЮБИ
ПОЕТЪТ...


*********
в отговор на
Vedrusa & angar
и посветено на
Любимото Вдъхновение
на Феичка Мигли-чка
(((:+:))) & ((("""..""")))