автор: mitko_jordanov

Бяха изминали пет години от шокиращия разговор. Колата пъплеше в пиковия час към “Ловния парк”. Отново там ще се събере випускът за кръглата годишнина от завършването. През това време мислите и разказите ми често се връщаха в шумната зала. Разпалено развивах поредната си „дървена” философия, оркестърът гърмеше хит от младостта ми. Две ръце стъпиха на раменете ми, обърнах се към надвесената глава.
- Не ме помниш приятелю?
- Прости ми, нямам спомен, не правя връзка.
- Боян съм от „е” клас. Тук съм заради теб. Специално да ти благодаря.
- За какво? Всички тук сме .... били заедно
- Да, и много други съм срещал за тези двадесет години, никои не е направил това за мен.
- Какво е било, не помня
- Даде ми най-голямото изживяване тогава. Заведе ме на онзи мач, който промени живота ми. Никога няма да го забравя.
- „Онзи” мач ли? Да бях там.
- Аз също, благодарение на теб. Аз незабележимият, свитият аутсайдер, забравен от бог и от свят. Дойде, подаде билета, продължи натакък. Билетът който обърна живота ми. Не мръднах, бях вцепенен. Отвори ми врата, която смятах за бетонирана до този момент. Разбрах че съм видим, значим. Вдигнах очи, разтворих рамене, тръгнах към себе си.
Прегърна ме, преглъщайки сълзи. Рязко се обърна и потъна в танцуващата група.

***

- Приятелю, каза го много точно, звучиш мъдро. Записваш ли такива мисли.
- Знаеш ли какво ще ти кажа. През тези пет години често си мислех за теб. Тогава отключи нещо в мен, отвори се третото ми око. Видях света в друга светлина и открих начин за себеизразяване, заслугата е изцяло твоя. Обърна живота ми.
- Пишеш?
- Да
- И аз имам някои стихчета
- Къде публикуваш
- Нее, само за своя употреба
- Знаеш ли, нямаш право на това. Те са те намерили, ти си ги записал и трябва да им помогнеш да стигнат до този който трябва да ги прочете.
- Не, не, не мога
- Направи го, така ще дадеш „билет за мача” на някой, който не вярва, че това може да му се случи.

***

Прелитайки до мен, вихърът от скоростта ти блъсна стената на моята килия и там се открехна врата, светлината зад нея ме дръпна и така открих себе си, а тази светлина отвори моето трето око.
Ноздрите леко се присвиха, под тях избиха ситни капчици пот, очите взряха в себе си. Гълтачът подскочи, езикът навлажни сухите устни. Гласът изплува от голяма дълбочина. Тонът, нисък и плътен потъваше дълбоко в мен. Думите рисуваха образи избледнели с времето. Цветовете ставаха все по-ярки, грохот изпълни въздуха, тръпка пробяга по тялото ми и се озовах сред тълпата на ревящия стадион. Някак си, главата ми се изправи, пред очите ми просветна, раменете се изопнаха, въздух нахълта в гърдите ми. Пак съм победител.

***

Пръстът почукваше цигарата над пепелника, пепелта се откъсваше от цигарата като тежка въздишка, димът се стелеше трептейки с пулса на тялото. Пияното въздъхна след последните акорди.