автор: enitas

Във капките роса ще те позная,
в извивките на розата напъпила,
в която като в къс от огледало
лъчите свои сплита слънцето.
И в повея на вятъра ще те позная,
запълнил всяко мое вдишване.
Рисува в мислите - очите ти маслинени
а ласката му нежна - твоето докосване.

И в тази хубост алчно ще се вкопча
загърбил вчера, днес и утре.
Но не с ръце, от тях и нямам нужда
душата ми позна те, обич моя!