Пурпурната пелерина на залеза обгръщаше марсианския хоризонт .
Скаларният купол не позволяваше да се види пълната му красота . Марс имаше нужда от защитно силово поле , тъй като неговите жители правеха проучвания на много планети и се опасяваха от нападение . Не позволяваха някой да се намесва в техните изследвания и не обичаха неканени гости . Куполът беше предпазната мярка . Можеше да произведе огромна електромагнитна пулсова енергия и всичко , което навлезе в този щит се разтопява или изгаря . От друга страна изчистваше радиацията от Слънцето . На Нибиру пръскаха златен прах , а марсианците бяха открили , че скаларният щит върши много по-добра работа .
Вървейки към мястото за телепортация , Нефертити беше потънала в мислите си .
В началото проучвателната й работа се състоеше в изследването на различните видове ДНК . Огромните лаборатории на Марс бяха изпълнени с множество прозрачни капсули със стъклен купол . В тях имаше различни същества в състояние на хибернация - хибриди между различни представители на Земята и много други планети . В последно време най -много изследваше кръстоските между хора и животни - кентаври , харпии , русалки . Нейният любмец обаче беше човекът-лъв . Искаше да го усъвършенства , да подобри неговата ДНК .
За сега РА се бяха справили по-добре с хората -лъвове . Секхмет беше любимката на РА - с тяло на човек и глава на лъвица . Човекът-лъв на марсианските изследователи беше с тяло на лъв и глава на човек . Мислеха , че това е по-добрият вариант , но животинското в него надделяваше . Все още не можеха да открият точната комбинация .
Нефертити се зае със задачата да изучи човешката емоционалност , за да подобри формулата . Въглеродната му ДНК се нуждаеше от такова пренареждане, че да бъде по - съвършен от Секхмет .
Многократно марсианци се конкурираха с РА цивилизацията , но непознаването на болката и състраданието не им позволяваше да бъдат съвършените философи на мирозданието .
РА - светлите деца на Слънцето , бяха изтъкани от светлина и лъчева енергия . Състрадателни и носещи Всемирната любов , те обичаха хората и им помагаха . Тези Велики носители на Светлината съединяваха Земята и Небето чрез човешките същества , и бяха задействали духовната им същност .
Аштар-водачът на Галактическата Федерация беше от слънчевите РА .
Ако Нефертити успееше да го наследи , щеше да докаже , че емоциите и състраданието не са водещи в развитието на Вселената .
Като се замисли за РА ,тя се сети ,че тяхната ДНК е кристалинова- въглеродът бе преобразуван в кристалин .
Дали да не опита с човека-лъв ?
Вече й се искаше да се потопи в топлата вана от розов гранит и да потъне в уханието на масло от магнолия .
Златните пентаграми по изумрудените колони показваха пътя към кристалната пирамида .
В този момент , високо отвъд скаларния купол , видя очертанията на непознат космически кораб . Явно неговите пилоти чакаха разрешение да преминат щита .
Дали Аштар не е узнал за завоевателната й мисия ?
Не може да допусне да изгуби позиции . Дали сама да не му каже ? Станцията Нибуру се нуждаеше от златен прах за неутрализиране на слънчевата радиация и Федерацията добиваше злато на много планети , сигурно щяха да разберат марсианските доводи .
Но пък на Земята имаше да заздравява позиции , тук Великите Учители ще се справят с Аштар .
Телепортира се обратно на Земята и с лъвската колесница пое към Ахетатон .
В една от залите Ехнатон седеше на златно кресло , а на коленете му бяха седнали двете му дъщери . Не само ръцете , а й очите му ги галеха с обич и топлина . Разказваше им стара легенда , а те се бяха сгушили и попиваха от бащината любов .
Наоколо имаше изрисувани колони с папирус и лотос - символът на обединението на Горен и Долен Египет , както и различни статуи от кварцит .
Нефертити спря на входа , искаше малко да ги наблюдава , да се наслади на тази картина . Гледката предизвикваше у нея непознати усещания .Тя вече знаеше , че безкрайно обича съпруга и децата си , но не искаше да го признае . Опитваше се да подтиска тези човешки чувства , за да завърши успешно мисията .
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/