автор: quisho

Животът й е низ от тротоарни плочки – сиви, с издълбани квадрати, очукани по ръбовете.
Може да посочи плочката, на която падна и си ожули коляното точно когато майка й беше обещала да я вземе със себе си, стига да облече рокля и да е без рани по краката. Ето я й плочката на Матей, който я изпрати до дома от онова кино и за пръв път усети вкуса на чужд език в устата си. Малко след нея е плочката на мъжа й, там го прегази камионетката на пияния Стоил. По-нататък е плочката, от която дъщеря й метна булчинския си букет, а до нея е онази, от която пък нейната дъщеря се метна на една кола и замина. Цялото пространство пред къщата има своя история. За една плочка обаче жената на пейката нищо не казва, само се усмихва. Ето така.