Сънувах те, отново същата.
Приседнала бе тихичко до мен.
Милувките попивах сгушен в скута ти,
дланта ти чувах как шепти...
за мигове, в които бяхме цяло,
за времето преминало в раздели,
за приятелството и за новото начало,
което никога не се роди.
Сънувах те, уж беше същата.
Приседнала бе тихичко до мен.
Но друг полегнал бе на топло в скута ти,
за другиго дланта ти чувах как шепти.
Събудих се, а сънищата огледало са,
в което сбъдват се човешките мечти.
Ни ласка сетих, ни шепота ти чувах,
събудих се, без спомен и мечти.