И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни,
а болката е чакан събеседник
на спомените в часовете мудни
до утрото, пълзящо като ледник
през циркуса на идващия ден.
И все по-често не намирам сили
да се усмихвам. Тъжен и студен
играя шут в абсурдни водевили.
И маската на клоун все по-често
купувам от търговеца-живот
с парчета от сърцето си, и в ресто
той връща ми нагарчащия плод
на самота. А късчето сърце
останало в гърдите, плаче - вместо
на рамо на човек - пред стих лице
прихлупило във длани, все по-често.