Надеждата отново ме погледна
с очите си кристално сини
тя бе при мен уж за последно,
но пак се върна наглата лъжкиня.
Надеждата отново ме погали
със дланите си топло-нежни
в сърцето огън тя запали
посочи хоризонт безбрежен.
Надеждата е светлината,
която счупва ледени окови
тя дава взор сред тъмнината,
обгръщаща ни в плен оловен.