автор: sradev

Маймунът беше седнал в позата за медитация и се чешеше под мишниците с поглед впит в центъра на Вселената.
Паридай го запита, - ти какво работиш?, къде е банката?, случайно да си чувал за чук на вампирки?, по колко вървят доверите?, и още няколкостотин по-незначителни въпроса.

Маймунът се почеса от двете страни на главата:
Ти толкова много господари ли имаш?
Аз съм от рода Паридай, ние сме господарите.
Значи слугуваш на парите. Аз съм от рода на Маймуните и ние не слугуваме на никой и нищо.
Ами как си купуваш храна?
Тя е от боговете – минавам из гората и там всичко има.
Ами дрехи, дом, обувки, кола, козметики, готварска печка, хладилник, пералня, театър, концерти, телевизор,...
Пак изброяваш господарите си, ето покрива ми е слънчев през деня и лунен през нощта.
Но как можеш да не работиш, как можеш да живееш без икономика?
Ето още един от господарите ти. Живота ти няма да стигне, за да ги изброиш всичките. И на този ли се кланяш?
Нима нищо не произвеждаш, не продаваш и не купуваш на пазаря?
Той главният ти господар ли е? Нещо много го боготвориш.
Без него няма цивилизация.
А, и проститутките ли са ти началници? Чакай да ти разкажа древната сметка на Маймуните.

Аритметика на Маймун

В стадото на Полипаите работят и получават заплата.
Преди да я получат половината взема Империята. Защото тя е обещала да се грижи за Паридаите. Но когато дойде нейният ред, тя изчезва. Скрива се зад Революцията, извиква на помощ Тиранията, разпада се на прах и в него нищо няма.
Втората половина Полипаите получават като надежди. Империята взема и данък надежди – от всяка по една пета.
След Империята идва Пазаря и той взема една пета.
Така за полипаите от десет часа остава само един, когато работят за себе си. Това е десятъкът, който Империята оставя за полипаите. Тежък е този десятък за Империята и тя непрекъснато се оплаква от него. Но Демокрация наричат този данък, а това ще рече прах.
Q.E.D.

А ти искаш да ме убиеш.
Защо мислиш така?
Защото не произвеждам и не плащам данъци.
Това не е повод за убийство.
Повод е, защото ми завиждаш свободата, повод е защото искаш да ме ограбиш.
Завистта не е повод за убийство.
Робът ненавижда свободата. Преследва я и тъси начин да я убие. Вече я е убил в себе си. Убивайки я в другите той скрива престъплението си. Ето ти главният повод. Казано е в Книгата, че който убие започва да завижда, краде и лъже, боговете му стават други, вината му расте и го подтиква към нови престъпления. Нима след убийството на свободата в себе си би се спрял пред убийството й в другите? Убийството е повод за убийство.