автор: DinaRukaq

Понякога наистина те мразя,
за всичко на което ме научи...
Да бъда силна и сама да се оправям,
и от дете да бъда мъжкото момиче
Преди години ти се възхищавах,
че ме направи от дете желязна...
Сълзите си на никой не показвам...
От хорски думи никак не се дразня...
Харесвах се такава независима.
С характер - блян за слабите мъже.
Но уморих се вече,тази сила -
затегна ме в стоманено въже
Опитвах се да бъда женствена...
Деца родих, люлях ги на ръце...
Гримирах се, усмихвах се небрежно...
И търсех силата на мъжки умове..
.
Наистина погуби ми мечтите...
И мразя те – дори и да е грях!
Мъжете мразят силата в жените...
А мен от силата ми вече ме е страх!

От тая сила най- ме е боляло...
Все търсех мъж по силен и от мен..
Да води , да гради , да е начало...
Проблеми да решава всеки ден...

Понякога ужасно негодувам,
че ми внуши на мъж да не разчитам.
Но не защото им вмени вината,
а просто на гърба си го изпитвам.

Понякога ...понякога те мразя...
Вода съм аз от буйните реки...
Към себе си изпитвам същата омраза
Така възпитах аз и мойте дъщери.

Сега те няма вече ...
Понякога съм тъжна и боли....
Създаде ураган от малкото човече...
А то дори не може да прости....
Не те виня и често се заричам...
на гроба ти с букет от хризантеми,
да коленича...после през сълзи...
да кажа...
– много те обичам!!!