автор: gorska

Спирам аз от днес да чувствам.
На боклука... ! Сърцето си изхвърлям.
И от разума си се отказвам.
От такива екстри нужда нямам.

Че красиви спомени горчиво парят,
А сърдечна мъка ножа най-дълбоко тика.
Че още малко мисъл ако имах
Щях хапчета да пия със мастика.

Пък ти не му мисли - защо, ами сега, това дали...
на нисшите емоции не се отдавай.
Знай, щом буца тежест в гърлото стои,
отмий, полей я и забравяй!