автор: tanyaivanova

Едно дърво се влюби във скала
Нелепа вярно беше тая обич
В природата с различни потекла
не можеха да бъдат нещо повече.

Ръцете на дървото все посягаха
да милват нежно камъка студен,
но колкото и да се протягаха
на клоните му бяха те във плен.

Скалата, май че нищо не разбираше
усещаше сал паднали листа
под шумата през есента се скриваше
показваше се пак през пролетта.