Казвах ти Рубен
отново изгубен
е в мрак
Създателят невлюбен
и в мен
и в теб
Единствен той е той
издаващият ни присъди
зачеркнал бъдещето на приждащите дни
Не, там не сме били
но в миналото ти показах
раните
обичане
отсичане
висят
солени
люлени в края на въжето
на онази камбана обесена
през седем небеса
О, Рубен
мехурче кипнало в кръвта
сега погубен
затворено око пред лъч от светлина
капчице душа
изстискана до прах
оставена да съхне
посред
празнотата отшумяла
в гърдите на покоя
след
изтръгнато желание
несбъдната милост
непоискана прошка.
Чуй, Рубен
празник е навън
камбанен звън
:
едно
едно
едно
без две
без три
все също е
тежи
износването преди раждане
с износването до смъртта
а след това?
Казах ти, Рубен
Единствен Той е Той
сега ще измълча
:
по-трудна от умиране
е само любовта.