Блести купАта снежна върху бора
във дъното на звезден кош.
Със своите зелени нерви чувства двора
тъгата ми под сребърния алаброс.
Знам,обидата записва се на пясък,
не е като заслугата-да я издялам в мрамор.
Пролетният дъжд ще я измие с плясък,
а любимата ще ми подложи крепко рамо.
Засяда като тиня ядовита във душата.
Но,обидчика си трябва да прощаваме:
понякога са нервни дребни психопати,
които даже в болници до кръв ги закълвават...
29.01.2012 г.
464 Б. Алекс.