При прахта се връщаме на прах
и кесарят си търси заплатеното.
Призната грешка, казват, не е грях,
била ли е от всекиго простена.
Да постиш
с думи и дела
и мисъл пошла да не мине
осмисля всяка липсваща храна
и напразно неизричане на Името.
Привнесеният мирис на тамян
трапеза само блага освещава
и само светъл дом е търсен храм
премръзнали души да приютява.
‘...пристъпвай чист на празника,
пристъпвай гладен,
ела за прошка вечна зажаднял’
задето нишката ни пряко бог е срязана...
Но е пощада
че фитил не - восък догоря.
Тогава сключвай
кръстове в молитва,
думи от сърцето си изричай.
И се вслушай –
моето сърце прониква те:
какъвто си, така обичам.
Каквато съм
така ще сторя храм
и ти по светлина ще ме приемеш,
а вятър-сън
отново призован
ще свърже теб и мен за времето
додето приютим фитилна смърт
стопила всичките ни восъци увивни.
Очите ти са верния мой съд.
Изтръпването на ръцете ти приспива (ли)...
И ще обичат даже пръстите ми
теб
дори кръвта ми да не стане вино.
Така и по затворните стени ще
ни чете
Леонардовата дама с хермелина.