Корабът без пристан все пътува,
към вечно бурните води.
Робът във капан светове бленува,
към далечно живите мечти.
Под моста разпадаща основа,
вградена в корена на семето.
Реалността разяждаща окова,
родена през секундите на времето.
Животът лекува и в мечтите,
дори от грешките ни да боли.
Роби сме вселенски сред звездите,
прашинки от изчезващи следи…