Единият ми дух е във бутилка сладострастие.
Накичен е с безверия, сплетени на ланци,
от чийто звън ми тракат зъбите от щастие,
че съм отгледал дух във дух неандерталски.
Него, същия, научих на приветливост -
да си харесва перушината, с катран залята.
Да взема образа ми, щом срещне враговете ми.
И да поднася блага жлъч на старите приятели.
А другият ми дух е в имигрантство.
Не ми е писал толкова години...
Зареян някъде в забравени пространства,
не ще да влезе във капана на бутилката.
И само вярата, че мъничко го има,
ме топли върху кладата на зимата...