автор: joy_angels

На единия хълм е градчето, на другия – гробището.
Така че живи и мъртви се гледат по цял ден, стига едните да вдигнат поглед от залисията си, а другите – изобщо да могат да виждат отнякъде. Някога и градчето, и гробището тръгнали от долу, откъм пътя край реката. Но с времето хората се множали и застроявали единия склон все по-нагоре. Така и гробището тръгнало нагоре, все по стръмното, все по-близо до небето, та се наложило и онзи хълм да го терасират и укрепват с камъни, да не се търкулне някой скъп покойник право към водата.

Напролет така цъфтят и нарцисите. Тръгват от пътя край реката и ден след ден катерят двата хълма по дворовете и гробовете все по-нагоре, все по-близо до слънцето, докато накрая всичко светне в жълто.