автор: bigheart78

Обесихте ме вече,
на площада на щастието,
да се радва тълпата или да плаче.
Но какво оставам аз
в тази приказка неразказана
аз оставам марионетката на
на егоизъма вашия.

Аз съм мечтата
но не ви пожелавам тази съдба
тълпата да те носи на ръце
а всъщтност да си никой.

Къде са питам миговете щастие,
къде са тези късчета любов,
като сега съм някво чучело
дори не изпитвам болката.

Вися си тука на площада
за радост на тълпата
и никой не би се загрижил
за мене нещастния....