автор: Haramiata

Напоследък става все по-трудно да се работи в училище. Всяко разпореждане на висшестоящи органи е по-разумно и работещо от следващото.
Всеки нов випуск деца е по-болнав и неможещ от следващия. Странни и болнави люде се явяват на събеседвания с кандидати за работа със съвършено неоснователното убеждение, че може да бъдат учители. Все по-чудати действия, поведение и отношение от страна на родителите срещаме, но ние, работещите в училище, внимаваме да не си изхабим изненадата, защото следващите родители са още по-чудати, безпомощни, неадекватни и неконтактни.
А ето сега и този сняг ... И все се случват големите валежи в петък- събота, та до понеделник вече снегът около училище е затъпкан.
Този четвъртък имахме заседание на Училищното настоятелство. Обсъждахме и възможността да свикаме бригада в събота, защото снегът беше неизриваем, площите за почистване - непосилни за персонала и по няколкото ученика, които можеше да се включват отвреме-навреме. На всичкото отгоре изобщо не ми се идваше в събота, защото чувах зова на бялата планина от всичките и височини, пътеки и писти -почистени и непочистени. Мислех си, че някои родители сигурно също го чуват и би било жестоко да ги изтръгваме от радостите на споделените със семейството бели мигове. Реших, че каквото почистим в петък - това ще е.
Излязох навън и започнах да къртя и да рина. Изобщо не беше директорско, но пък чувствах нужда от този бял и безплатен фитнес. Сакаш къртех самите просветни извращения, на които обществото ни подлага уж обичните си деца. Беше ми и любопитно, ако не наредя на никого нищо - какво ще се случи.
И се завъртя пъстрият калейдоскоп ...

***
- E ... госпожо ... толкова ли няма ученици, да ги хванете да чистят?!? (шестокласник, отиващ към близкото магазинче да си купи нещо за хапване) Спрях да къртя, погледнах го и му се усмихнах лъчезарно:
- Това ми доставя удоволствие!
Изгледа ме направо шашардисано, явно за първи път се срещаше и с такава гледна точка, направо забрави, че бърза за магазинчето.

***
- Ето ме и мен! - усмихна се колегата-физик, имаше свободен час и бодро размаха лопата до мен.

***
- Госпожо, може ли да помогнем? - четири момчета изникнаха до мен и се насочиха към лопатите. Бързо разпределиха различните инструменти и задачи, обсъдихме технологичните подробности и съвсем скоро около 3 квадратни метра почистен тротоар доказаха, че сговорна дружина не винаги слепи ги ражда ... Момчетата бяха, пъргави, весели и делови. След 15 минути подредиха инструментите до оградата, усмихнаха ми се и влязоха в час.

***
Започваше часът, децата се прибраха, но аз не бях сама, на тротоара действаха охранителят и нашият работник по поддръжката, който между две отпушвания на тоалетни успя да се включи и за почистването на снега и леда. Опитвах се да го убедя в ползата от физическата активност, но той не ми вярваше особено, мрачно къртеше и разсъждаваше, че от такива напъни човек се разбива и погубва, но никой не е станал по-здрав.

***
Край оградата запуши мрачен родител, смътно си го спомнях във ръзка с някакви разправии преди повече от година. Бодро му съобщих, че приемаме помощта на доброволци. Удостои ме с мътен поглед и продължи да стърчи и пуши край оградата. Ринещите деца стигнаха и до него и започнаха да го заобикалят. Озова се на нещо като снежно-ледено островче. Но и това не го впечатли особено. Празноватият му поглед пронизваше пушека на цигарите му и се рееше някъде в далечините над главите на работещите деца. Накрая го помолих да се премести, и го направи, макар и със сдържана неохота. След около 30-на минути детето му излезе. Какво търпение, а?

***
От една кола скочи забързана майка. Усмихна ми се слънчево и отвори багажника. Измъкна снегоринка и се разхвърча по тротоара. Когато дъщеричката и излезе, беше успяла да почисти една значителна част от просторна тротоарна площадка. Усмихнатото и дете успя да я издебне и да вземе домашната снегоринка. Пъргавата майка размаха попадналата и наблизо училищна лопата и двете заедно с весели закачки продължиха да чистят.

***
Група шестокласници награби инструментите. Помогна ми да поставим левкопласт по дръжките, за да не измръзват ръцете по металните дръжки и да не излизат мазоли от дървените дръжки. Къртеха и обсъждаха личните местоимения.

***
Група седмокласници подхвана оставените от шестокласниците инструменти. Имаше повече хора от инструментите. Някои почопляха снега, но повечето подпираха лопатите в разнообразни и живописни пози. Сладките приказки със съученичките не им позволяваха да развият особена снегоринна активност. Но пък беше весело! И отвреме -навреме все пак чопваха и по малко сняг!

***
На тротоара се появи цяло петно изчистено до плочка! И ето, едричък разгърден седмокласник грабна лопата, втурна се към снежна камара и ... купчина сняг и лед пухна върху краката на съученик и върху току-що почистения тротоар! Със щастлив вой мощното се завъртя към следваща снежна пряспа, но го спрях. Да ... който каквото може ...

***
Гл.асистент от близкия факултет, баща на две дечица от нашето училище, застана до парапета. Край него летяха деца и снежни топки, до него усърдно тракаха ледоразбивачки, скърцаха снегоринки. На физиономията му беше изписано нескрито неодобрение и твърдо убеждение, че той не подкрепя такава проява на непрофесионализъм. Около 20-на минути очакваше някой да го покани да участва, и да има възможност да откаже. Разочаровахме го. Не го поканихме.

***
- Може ли да се включа? - снажен татко подхвана останалата без “двигател” снегоринка. Около него весели петокласници пробваха различни техники за къртене. Обсъдиха подробностите и компанията дружно и весело поработи 15-на минути. Обсъдихме кой къде и по колко пиратки хвърля, взривява капаците на кофите за боклук, и някои и други пиротехнически специфики. Едно момче ме попита дали е трудно там, в директорския кабинет. Накрая всички доволно изгледаха почистената от тях самите тротоарна ивица и всеки пое по личната си петъчна пътека.
***
- Госпожо, ние пак идваме! Може ли чистим? - няколко седмокласника бяха свършили часовете си, бяха се прибрали, оставили чантите и дошли отново в училище.

***
Умора омекваше ръцете ми. Видът на почистения тротоар, снежните купчини в двора, усмивките на децата, колегите и родителите ме изпълваха с особено, съвършено нелогично и недиректорско усещане за пълнота. Е, не всичко е изгубено. Чудесен снежен урок ... Благодаря ви, учители мои!