Сива локва на снега
-в нея обедно блести
сиво-сребърна луна
с бели сребърни ресни.
Покрай нея снеговея
песен пее за тъга
и отвътре тихо грее
сива дищаща дъга.
Под дъгата е врабче.
Полет във снежинка мие
и закръглило оче
сиволунни капки пие.