автор: vyatur

Нявга сравнявах те,
с Коста Цонев,
бяхте ти и той.

Нявга не говореше много,
говореха твоите ръце.
Вървеше тихо с финес,
а земята трептеше.
Хората вярваха в теб,
а аз горда до теб.
А какво си сега,
трудно бих те описал.

Аз просто си бях АЗ.
Непокорно но вечно,
смирено момиче.
Обичащо вярно и тихо.