Цигарата допушвам в мрака,
последно вдишване и... край!
Смъртта на ъгъла ме чака,
повежда ме към тих безкрай.
Ръка подава ми, поемам
до нея кротко във нощта.
От бремето й вечно, вземам
частица сива пустота.
Така ще крачим бавно двете,
дордето новата зора
в червено оцвети небето.
И пак Смъртта ще е сама...
01.09.04