автор: ringo

В компанията на себе си
се чувствам май че най-добре,
Играя шах, решавам ребуси,
чета...Едва ли ще ме разбереш?...

Или пък дълго слушам музика
и в мен отеква всеки неин звук...
Понякога прескача музата
и в тъмното стоим един до друг.

От тази близост бликват стихове...
И то понякога насън дори...
Към други светове отлитаме
и връщаме се нежни и добри!

Объркам ли съвсем посоката
и трябва ли да търся път,
нагазвам смело във дълбокото,
сто дявола не ще ме спрат!

Да бъда в своята компания
обичам, не с когото и да е!
Едно, а не милион желания!...
Поет ли съм? Дали ще разбереш?...