автор: ringo

...На светлата памет на майка ми.

Остана недовършен разговорът, мамо...
Сега, когато вече си далеч - ОТВЪД,
пак търся силата на крехкото ти рамо...
Съветът ми е нужен, както никой път!...

От твоя разказ да почерпя искам сили
и да надникна пак във сухите очи.
И да оплача с теб край тръни и бодили
забравен гроб на скъпи мъртъвци...

Война. И болести. Самата смърт е спътник.
След себе си тя сее ужас и тъга.
До вчера бил е жив, а днес е вече смъртник...
КосИ, "старицата"! На власт е тя сега!...

Не стигат ти сълзите да оплачеш всички,
а Бог отдавна вдигнал е ръце от вас.
До майка бебе маха немощно с ръчички
и наближава вече сетният им час...

"Испанската" върлува. И кой ли разум може
докрай да разбере човешкото сърце?...
Шест трупа в "черната" самичка да положиш
за дни със детските си слабички ръце?!...

От где във теб такива сили, скъпа мамо,
момиче още си била, почти дете...
А за броени дни пораснала си само,
че другите били на твоите ръце...

Да, другите очаквали сега от тебе,
останала в семейството наместо мъж.
Да вдъхваш вяра също е кураж потребен!
А ако си пораснал бързо, изведнъж?...

Един тревясал гроб в полето е останал,
подслон последен дала е на тях пръстта.
За цял живот една кървяща жива рана...
А във очите ти загнЕзди се скръбта...

Въпроси нерешени днеска ме застигат.
И страх внезапно се събужда в мен.
Но отдалече думите до мен достигат:
"Глава не скланяй! Утре пак е ден!..."

И да преглъщам сЪлзите ме учиш, мамо,
и как през трудностите да намирам брод...
Опора пак е слабичкото, крехко рамо,
урока уча от задъхания твой живот!