автор: Slovesna

Изпълва ме с нежност споменът от дните, прекарани у баба.
Как искам пак да ги имам. Да гледам как се стеле димът от комина, да не усещам ръцете си от снежните топки, очите ми да се премрежват от танцуващи снежинки. Ах, как искам пак да ги имам слънчевите дни и звездните вечери, сладките приказки на баба. Пак да слушам за буйна младост и мечти в песните на дядо, птичките в клоните на черешата да ме будят сутрин, а когато блесне мълния или се изсипе порой, да се гушна в баба.
Но повече искам
очите да погълнат
дните настоящи.
А колко по-просто е
да виждам с душата си.