автор: rupani

Прогнозата за времето по всички канали вещаеше дъжд.
Заваля вечерта. Всички легнаха спокойно в леглата и започнаха да се унасят от ударите на капките по ламарините, стъклата, капачките на бурканите и всичко останало, което дрънчеше. Вятърът се усилваше, повеите му се чуваха отчетливо, но зад плътно затворените прозорци бе уютно, като в моминска пазва. Към всички шумове се добави скърцането на клони.

Температурата бързо падаше. Скоро ударите от капки се смениха с удари от ледени топчета. Температурите падаха толкова бързо, че ледените капки се превърнаха в ледени стрели. Ледени пръчици се трошаха по фасадите и по стъклата на прозорците и беше крайно неприятно.

Вятърът се усилваше, сградите се клатеха, тук-там изкоренени дървета падаха и смачкваха паркирани коли, а температурите продължаваха да падат стремително. Всичко наоколо започна да пука от бързо падащите температури, но най-зле беше в небесата, защото там облаците замръзнаха и се стовариха върху града.

Най-после положението малко се поукроти, защото падналите облаци защитиха града от вятъра. Останалите живи, около 5 процента от населението, се измъкнаха изпод развалините и се загледаха нагоре, към пълния мрак, обгърнал ги от всички страни. Небето можеше да се докосне с ръка. То бе ледено. Температурите продължаваха да падат. Но под леденото покривало, като под дебел юрган, те спряха да падат. Там проблемът беше друг. Вече нямаше въздух за дишане. Кислородът се изчерпваше бързо и процентът на въглеродния двуокис във въздуха гонеше стоте. Хората бързо се задушаваха. Мятаха се като риби на сухо и се гърчеха в конвулсии.

Въглеродният двуокис предизвика парников ефект и ледът започна да се топи. Онези, които още не бяха се задушили напълно започнаха да се давят. Борбата за живот се превърна в борба за сантиметри – колко бързо се покачваше нивото на водата и колко бързо се вдигаше ледения таван над главите им. Застрашени вече от толкова много опасности, на оцелелите последната им грижа беше да дишат, и Слава Богу!, защото от липсата на кислород, щяха да се задушат. В крайна сметка, отънелият лед се пропука и се стовари върху давещите се. Това освободи водата навън, но там температурите бяха толкова ниски, че водата веднага замръзна, а в нея замръзнаха и оцелелите. Това им осигури известно време на спокойствие, на което те се зарадваха неимоверно, тъй като най-после можеха да съберат мислите си. Полежаха, -висяха, -стояха (в зависимост от това, кой как го е сварата сварила при тоталното замръзване на водата) си така оцелелите известно време, без да дишат – тъй като вече бяха свикнали с това, без да изпитват особено желание да мърдат – тъй като сковалия ги лед оказваше крайно благотворно влияние на почупените и натъртените им кости, и се опитаха да поспят, докато не стане време да ходят на работа.

На сутринта пекна слънце и малко по малко всичко се върна към нормалния ритъм. По радиото съобщиха, че по неизвестни причини атмосферата на земята е изчезнала и известно време ще карат без кислород и синьо небе и ще трябва да свикват с щъкащите навсякъде птици и липсата на въздушен транспорт, но това си бяха бели кахъри в сравнение с продължаващата да върлува световна финансова криза и заплахата от разпад на Европейския съюз.

Най-зле бяха пушачите...