Тези болни пеперуди, сутрин пърхащи с надежда,
са жестоки и са луди. Някой черен ги отглежда.
Някой, който ме посича и ме лъже да зарасна,
който с лекове ме кичи и одира ми ги бясно.
Който аз съм го нарекла, който носи мойто име…
Виж, душата е протекла - непременно ще настине.
Ех, какво да ти е жал - не умее да умира.
Този някой е наклал огън в тежките й зими.
Той с дъх нарекъл мен, както нивата – орача,
всеки разноболков ден, както знам – да си я влача.