автор: Liliya

Тези болни пеперуди, сутрин пърхащи с надежда,
са жестоки и са луди. Някой черен ги отглежда.

Някой, който ме посича и ме лъже да зарасна,
който с лекове ме кичи и одира ми ги бясно.

Който аз съм го нарекла, който носи мойто име…
Виж, душата е протекла - непременно ще настине.

Ех, какво да ти е жал - не умее да умира.
Този някой е наклал огън в тежките й зими.

Той с дъх нарекъл мен, както нивата – орача,
всеки разноболков ден, както знам – да си я влача.