автор: contristo

В петък Николай и Копривка имаха среща, но днес беше едва сряда, и в следващите два дни имаше да се случат още няколко неща.
Като за начало, шефката на Копривка също беше забелязала осезаемия интерес към присъствието на този странен, невидим субект, който вършеше всичко изрядно и навреме. Тъй като голяма част от работата на Директорката беше да чува и вижда всичко, което се случва, това стечение на обстоятелствата я наведе над няколко интересни мисли. От една страна се опасяваше да не би случайно да навреди на работния процес (в смисъл, върху работата на Копривка), но от друга страна тази солидна бизнес дама проявяваше изключиттелен нюх по отношение на служителите си, и ги подбираше по такъв начин, че възможността за поява на интриги в офиса да бъде максимална.

Жената беше с първоначално театрално образование и заложби, нереализирана актриса и режисьорка, с много бегъл опит да пробие в столичните театри в буйната си младост. След като провълът й бе пълен и изящен, сърцето - разбито, а възможностите в бъдеще да стане майка – загубени завинаги, се беше върнала в родния си град, изучи право, стана известен адвокат, и започна да се занимава с регистрация на фирми, счетоводни услуги, разрешаване на спорове и общо бизнес консултиране. Имаше връзки във всички обществени, бизнес, и общински кръгове, притежаваше много прилично състояние, а всичко вършеше сама. Служителите в офиса си ги беше наела единствено с цел да запълват ежедневието й, и да й правят живота интересен. Беше инсталирала навсякъде скрити камери, подслушвателни устройства, следеше мониторите на всички, и по служебните им мобилни телефони можеше да разбере във всеки един момент къде се намират и какво правят. Забавляваше се изключително много, а други забавления нямаше.

Копривка нямаше служебен телефон, мониторът й беше изключително скучен за гледане, не говореше никога с никого, и си изпълняваше задълженията точно и в срок. С други думи, беше единственият служител, който беше нает да върши работа. Когато преди 5 години се беше явила на интервю, Директорката не я погледна, въведе я в стаята с бъдещото й бюро, докато се беше зачела в някаква документация, и я попита:
- Знаеш ли как да използваш компютър?
- Да. – отговори тихо и спокойно Копривка, без да обяснява излишно къде е посещавала курсове, и какви програми може да използва.
- Отлично. Това са таблици с финансови отчети, искам ги въведени в счетоводния софтуер днес до обяд, след това да ми бъдат върнати на бюрото. В стаята отсреща съм. – и след като информацията беше въведена, а документите оставени на бюрото на Директорката, Копривка взе следващата папка с документация и остана на работа.

Тази сряда следобяд, след като Директорката беше чула диалога между Живка и Копривка, прочела чатовете по адрес на служителката си, прослушала телефонните разговори възхваляващи мъжествените качества на Николай, и в последствие чу през вратата на офиса си поканата на Николай за вечеря, усети един много силен драматичен потенциал в цялата история. Изпрати Николай да занесе документи до един клиент, и го освободи за остатъка от деня, затвори вратата на преходния кабинет на Копривка и Николай към останалата част от офиса, пристъпи бавно и с умисъл в очите към бюрото на служителката си, и когато клавишите спряха да чаткат, и от стола зад бюрото се разнесе една изпълнена с очакване тишина, изрече:
- Благовестова, повишавам те в позиция Заместник Директор, от понеделник. Ще минеш кратък инструктаж за това какво се очаква от тебе в новата ти роля, но основно очаквам да поемеш административните ми задължения, а аз ще отделя повече време на стратегията на компанията, и грижата върху развитието на служителите. Имаш ли въпроси?
Мълчание.
- Отлично, Живка ще поеме твоята роля, ти ще се грижиш да не прави грешки. Николай ще ти е пряко подчинен, като личен асистент. Не знам какво може да върши, честно казано, затова ще бъде в твоя служба и ти ще му измислиш работа. Останалите служители ще се обръщат към тебе в случай на въпроси свързани с работата им, а ако ти имаш някакви въпроси ще се обръщаш към мен. Въпроси имаш ли?
Мълчание.
- Отлично. Ще изпратя в понеделник сутринта кореспонденция към всички, с новите промени. В случай, че се интересуваш, заплатата ти ще бъде анексирана с 50%, а работният ти обем ще бъде увеличен с 100%. Анексът ще бъде подписан в понеделник сутринта. Нещо неясно?
Мълчание.
- Отлично. Продължавай да работиш. – след като всичко беше ясно, Директорката се върна обратно в кабинета си, хвърли един поглед на няколко дела, и започна да следи неприличните клипчета, които един от подчинените й гледаше в интернет в работното си време, и не чу, че тракането на компютърни клавиши в другата стая беше продължило в нормалния си равномерен ритъм.

В края на работния ден котката на петия етаж в познатата ни жилищна сграда измяука раздразнително в очакване вратата да се отвори и в паничката й да се сипе храна, и когато вече хрупаше сухите наркотизирани късчета, а телевизорът в хола предаваше осведомителната емисия, душът в банята течеше нахалос върху невидимите мисли на Копривка.
След като вратата на банята се отвори, и един жълтеникав халат се понесе към дивана в хола, телефонът звънна, слушалката се вдигна и проговори:
- Копривке, мама, утре имам рожден ден и ще ти дойда на гости.