автор: galiakara

Вървя.
По мръсни улици
с вонящи кошове,
със мрачни хора
Навред мъгла...
В очите- не тъга,
надигаща се буря
мълчалив протест
безумие
вулкан клокочещ
Одрипани деца.
Просещи.
Милостиво
протягат ръка
за жалко петаче...
Старица, загърната
в някогашно одеало,
с ръце, преплела-
като за молитва
с приведена глава
мълчи...
Не гледа към небето
Погледът й- вторачен
в калния цимент
Горчи...
от човешка несрета...
Господи,
не те ли боли...