автор: Solara

Защо отряза ми крилете
Не се научих да летя
Насече ми сърцето със мачете
Сега е купчина стъкла
С търпение защо е той до мене
Парчетата събира във ръце
и в пъзел бързо ги залепя
със кръв от своето сърце
И пак въздига го димящо
възкръснал феникс в пепелта
Защо ли толкова е дащно
Изсмуква силите му любовта
Искри, стопява се, изгаря
Вали подобно метеорен дъжд
Не бива да се разпилява
щом клетва дало е веднъж