автор: zaltia

Глеам онзи ден ут към дирету,
припуска бачу Колю пу шушету.
И мъгариту си куцу, кът мъ видя,
тоз пусти Колю, пришпори на мига.
Наближи мъ бързу, и зяпна със уста.
- Ийй..чи убава мома си Маро,
шъ тъ грабна аз, и прао у дума,
и пуд фустана ти... цял шъ съ навра.
А аз му викъм "На пор миришиш,
и на бъчва саму кък фунтиш,
виж съ бре...нъ мъгариту едва стуиш.
Нидей ич многу дъ мъ зяпъш,
изчървих съ цялатъ, шъ мъ умориш.
Към чушмъта аз съм тръгнъла,
пущай мъ сигинка да си хода,
чи тати в къщи чакъ зъ вуда."
- Ийй.. Маро, стой да си хортуаме,
кво сиги пък толкуз, има дъ умуаме.
Шъ му кажеш тъй на тейку си,
спънъла си съ, и удътъ си разляла ти.
"Чи аз кът съм с момците нъ чушмъта,
все укъснявам, и се туй ми и лъжъта.
А той ич ни ми съ връзва, и мъ гълчи,
а мама дажи ми съ радва, и си мълчи."