автор: biser4e

Всеки спомен е една раздяла,
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно
и ми става леко на душата.
Себе си посявам в дълбините,
ставам най- добрият си приятел.
Толкова дълбоко, че до дъно
всеки допир е искра пречистваща.
Думите са само шепа въглен.
Някъде отвъд горим наистина.
Някъде отвъд е свободата
да засветя в тебе от доверие.
Връщам се от себе си.
Пресягам
бездната на дългото съмнение,
като цвят в очите ти преливам
(пропастта била небе отблизо).
А така бездънно те обичам,
че не стига въздухът да дишам.
И ти вярвам.
Толкова е хубаво
и така щастливо съм неистова.
И добиват плътен образ думите.

Моля те, не си отивай никога...