Блъсна се,
разтворена за миг врата,
влязъл в този миг отворен
в тебе се загубих в тъмното
по влажни коридори, едва вървя
търся нишката къде загубих
в сенките прелитащи
в плесен паяжините не златни
и хор от звуци на окованото сърце
смъртта ме иска
и няма въздух
тахикардично сгърчена в пристъп
едва пълзя
ако не намеря изход
ще си остана
отворено
бе само миг
и се затвори