автор: tzvetcomarinov

Полковникът наистина прегряваше с тренировки на паметта за да удължи времето до пенсионирането, иначе беше точен и прав като математическа теорема. Статията освен заглавие и снимка, набиваше в очите на заинтересованите и от важното.
С карето върху страницата не личеше как се е получил ефекта, вероятно фоторепортерът за да избегне лицата на гръцките полицаи, навел обектива и така хванал номера на колата. На капитанът се прииска да разцелува ръката щракала с фотоапарат, но след секунда - две бързо се поправи. Далеч по-приятно е, ако направи това с младата библиотекарка, която поднесе вестника. Дали момичето предугади неговите интересни помисли или машинално, съвсем по задължение го направи, това нямаше никакво значение. Приближи до неговата маса и сладкогласно изчурулика. "Още нещо да желаете?" Отказа с усмивка и задоволство от вниманието. Лиши се и от услугата на ксерокса, но вече по целесъобразност. Да му бъде под ръка винаги, засне с камерата на мобилния, онова което ще му трябва.
Спести и от бюджета на ведомството разходи. Защото се обади от личния джиесем до областното управление на КАТ, а приятелят му не прикри изненадата от характера на молбата. - "Хей, ти какво? Ново хоби ли си търсиш?". На което Миладинов отреагира подобаващо, загадъчно контриращо - "Защо?". И от другата малка кутийка веднага пристигна разаснение, като за начинаещ полицай. "Тия бракми отдавна вече не излизат на главни шосета и по магистралите". Спецът по организирана престъпност премълча за ползата от напомнянето, а отсреща все пак проявиха деликатност и разбиране. "Когато проверя и стана готов с отговора, ще ти се обадя".
Благодари за обещанието преди да натисне бутона за изключване. Тоя случай нещо тръгваше с повечко благодарности около себе си. Дали с такива ще завърши, не можеше да предвиди дори разработката, която трябва да направи и представи на полковник Стоименов за удобрение.
Планове се раждат в главите на хора, а не върху принтирания лист хартия. На който се нахвърлят като прегладнели на софра всякакви мнения и амбиции на разнородни началници. Разполагаше с още цели два дни, преди да застане пред втораченият поглед на Стоименов. Служебният автомобил още гълташе горивото по стария случай за който всички бяха убедени, че ще завърши успешно. Тогава никой не се вторачва в несъществени подробности, какъвто е и преразходът на километри. Никак не е лошо да разбере, как един автомобилен номер, който не смее да се показва по главните шосета на страната е събрал кураж да се изтъпанчи пред камерата на гръцкия репортер.
На другата сутрин спецът по организирана престъпност тръгна на път за да е по-близо до съседите. По евентуалния план и разработката ще разсъждава докато пътува или закусва в къмпинга при дефилето.
Това го помисли капитан Миладинов, но без амбиция и никакво желание да споделя с когото и да било своята констатация. Шофирането по разбитите междуселски пътища не е сред най-лошите неща в живота на хората. Въртите волана и само внимавате да не уцелите дупките по настилката. Е, все пак ако ви се случи това да стане, обвинете веднага другите за собственото невнимание. По-здравословно е и продължавайте да мислите над каквото пожелаете. Във всеки случай не защо тоя превишава скоростта за да ви ядоса или другия, който набива пред вас спирачките. И хич не му пукаше, че ТИР-а отзад може да ви направи едновременно на хармоника. През сваленото стъкло не идва и мирис на изгоряло масло от друг автомобил, нито тонизиращата псувня на културен водач. Няма и поне една подвижна дискотека за допълване на природните красоти на метри от асфалта. От ония достижения на човешката свобода в които чалгата от купето води открита и непримирима война с прегорелия ауспух за повече жизнено пространство на своите децибели.
Според картата и километража на таблото, скоро трябваше да пристигне. Можеше да им се вярва. Щом след няколко дупки по настилката, които му казаха вежливо "Извинете", табелката в дясно сред висока трева увери, попаднал е там за където е тръгнал. Изкривеният винкел на който се крепеше тя, олющената част от боята за името на селището го предупреждаваха. "Не очаквайте кой знае какво".

Цветко Маринов