автор: LeoBedrosian

Трътлявчене по
ледовете ланшни ..
пързул ... я се. Оп!
с галоши по, по-ланшни.

Низвергната от
люде и божища
отърва и таз зима
по оброчища.

Излязла старата жена..
дали е толкоз стара
немита, сплъст
с коса (като Жътваря)

- Махни таз вещица,
тя носи ни прокоба!
Не виждаш ли, че цяла
изтъкана е от злоба!?

- Ела при мене, бабо
не слушай ги
тез грешници.
Довечера ще скрият
те трупа във
свойте дрешници!
Ела, посгрей се
тук е топло, нейсе..

- Ма ти не мъ
познаваш, баби
че мойте нерви
те комай са
слаби ...
И теб ще викам,
урочасам.
На тъзи жега
най-много
да слънчасам...

Хързули се по
оня лед, тъй ланшни
с изутите галоши
и със страшна
прокоба се отърси
и със злоба
отиде тя живота си
да търси.