автор: ch

Намери ми небе, във което да вържа душата си,
да не бяга от мен, всеки път, щом самотен замръкна,
за да скита през девет земи, по баири и друмища
и щом стигне до изгрева огън от сЪлзи да стъкне.

Намери ми сърце, дето иска само да остане,
и да чува в съня му, как играят си чуждите птици,
долетяли през времето - от усоите с вятър издрани
и покрили полята със песни за други светици.

Намери ми живот, в който дивите бури да яхна
и да литна над дните му, разпокъсал измамите в себе си,
да обръщам света му с очи и със погледа ясен
да завихрям в душата му бяла - парченца от времето.

Намери ми седло, със което и бурите в мен да възседна,
и да литна над сенките - птица кръжаща над здрача
да премина в съня ти, и в обидите в миг да заседна
както сухия залък - засяда в съня на орача.

Намери ми юзди, за да мога да впрегна ума си,
да не мисли за теб, да препуска през старите рани,
и тогава щом искаш - със дъжда от очите... тръгни си...
аз в дъжда ще се скрия и в твойте очи... ще остана...