автор: artist

Пристъпвам леко, на пръсти
в руините на твоята
притихнала същност,
вкаменена от лавата
на изпепеляващи чувства -
застинали жестове,
божествени фрески,
отломки от погледи нежни,
екстаз от емоции, думи
стаени в неподвижна,
безизходна надежда...
Неочаквано попаднах
в този болезнен пейзаж
с дъжд във косите
и зелена клонка в ръцете си -
романтичен търсач
на несъществуваща нежност...
в този свят зад стената -
мираж от видения,
затрупан под оловната тежест
на древна вулканична пепел!