автор: abonat

Зениците ти –
късче геометрия
сред хаос мълчалив и безутешен.
Отдавна раят разпокъсан беше
от зли вселенски междуветрия...

И устните ти –
късче дисциплина
в безволевия бяг на вековете,
в гротескните, безумни пируети
на хиляди частици неутрино.

А мислите ми –
късче безпорядъчност,
петно афект в машината на Логоса,
и пламъче сред ледените полюси,
което се стопява. Безостатъчно.