автор: Rimoza

Да си жена, значи да раждаш пролетта на света,
сърцето си безвъзмездно на другите да раздаваш,
от слънцето в себе си бели темели да градиш,
като Икар към мечтите си дръзко да летиш,
да обичаш и необичана, да простиш и непростимото,
да се усмихваш дори тогава, когато много те боли,
да си влюбена в живота, дори тогава когато горчи,
да съхраниш човешкото в теб и в най-трудните дни.
Да си жена, значи да си като седемцветната дъга,
вълшебно да прераждаш небето след дъжда,
да рисуваш усмивки, да пропъждаш всяка тъга,
да лекуваш раните с нежност, топлина, доброта,
в слепи дни да бъдеш Вяра, Надежда и Любов,
да си Човек с главно „Ч” – изконен красив зов,
да пазиш винаги очите си от криво огледало,
да втъчеш своя нишка във вселенското одеяло.
Да си жена, значи сама да ставаш, щом падаш,
на омразата и лъжата ножа никога да не даваш,
да не плащаш данък на светската лъскава суета,
дори на врага си да подадеш чиста и вярна ръка,
да не ти се свиди хляба с гладния да споделиш,
пълната чаша с жадния братски да разделиш,
за счупените мечти небето никога да не виниш
и от нулата пак напред смело да продължиш.
Да си жена, значи да си бяла магия неустоима,
да надживяваш всяко зло със сила непобедима,
в сърцето ти искрена обич за всички да има,
да си и съпруга, и майка, и любима,
с воля стоманена и красив устрем на Жар-птица,
да сбъднеш орисията само на добрата жрица,
да бъдеш като Феникс, винаги да оцеляваш,
от мрака черен бяла светлина да сътворяваш.